Преподавател по Отвари и Елементология.*
Нак`аму Цуки
Тридесет и една годишна.

Изключително темпераментна и търпелива личност. Стига да не прекалявате, разбира се. Когато някой я ядоса, става раздразнителна, злобна, със склонност към убийство. Естествено, хлапетата не могат да й вдигнат чак толкова нервите, че да... им стори не особено добри неща. Срамежлива и затворена в себе си жена. Не допуска всеки в обкръжението си. Изключително много държи на приятелите си, уважава ги, вярва им и очаква те да изпитват същото към нея. Повече от всичко мрази лъжите и лицемерието. Предпочита да я обидят, но да й кажат всичко в очите, отколкото да научава от трети лица, какво е говорено по неин адрес. Не понася наглите хлапета и с лекота се справя с тях (За методите й няма да говорим, все пак иска да я приемат на поста "учител", не "същество, тероризиращо и измъчващо децата".).
Трудно губи. Даже, ако трябва да сме точни, НЕ МОЖЕ да губи, МРАЗИ да губи... Кой ли обича, всъщност?! Когато е тъжна не обича никой да я закача. Предпочита да се затвори за няколко дни в стаята си, да не говори с никого, но да преодолее всичко. Мрази един куп лицемери да я разпитват какво й е, от чисто любопитство, а не защото наистина ги интересува как се чувства. Мила е, обичлива, лесно влюбчива. На пръв поглед съвсем обикновена и безобидна, но по-добре да не сте в списъка й с хора, които мрази. Peace.

Гъста, абаносово черна коса, преплитаща се на места, нежно докосва раменете й, извивайки се в краищата. Очите й са лешниково-кафяви, топли и нежни. Когато се взреш в тях, нямаш чувството, че потъваш. Не! Просто се чувстваш защитен, стоплен, на сигурно място. Носът й е прав, леко заоблен в края, но изключително тънък в основата (под основа имам предвид там, откъдето започва, а.к.а. така да се каже десетката). Устните й са кърваво-червени по рождение, изключително плътни и контрастиращи повече от перфектно с едва доловимата жълтеникавост на кожата й, отиваща повече към снежно-бялата скала, присъща за всяка азиатка. Скулите й са ясно очертани, с малко помощ от другаря РУЖ. Слаба, висока, добре развита. Облича се със стил. Обожава дрънкулките (това си противоречи малко с твърдението от предишното изречение, но какво да се прави, човек на контрастите :) ) и обувките с изключително високи токчета. Не излиза от вкъщи без да се гримира, защото смята, че гримът й придава доза класа!

Родена в суматохата на Токио, незабелязана от никого, освен от майка си. Ако изобщо може да я нарече майка. Извънбрачно дете, нежелано, изхвърлено. Но.. Нека започна отначало, малко по-подробно...
В навечерието на двадесет и осми декември, в шумният град Токио проплакало поредното дете. Само дето плачът му не предвещавал нищо добро. Майката на
Цуки (неизвестна) ражда на крехката възраст от шестнадесет години (не е сигурно, но поне така е научила, от... по-късно ще разберете кого). След раждането, Нак`аму бива буквално изхвърлена в някакво подобие на кашон, насред бунището. Един миролюбив гражданин я открива, дава я в дом за сираци, където пък я кръщават Цуки. В началото момиченцето се чувства добре, спокойна и защитена от студ, глад, мрак. Но не всичко е толкова хубаво, колкото изглежда. Когато поотраства в дома започват да я тормозят разни снобарки, които завиждат на красотата й (от малка е изваяна като статуя). Тормозят я, бият я, обиждат я.. Докато един ден слънцето отново се появило над главата й, готово да я огрее с топлите си лъчи. Бащата на Цуки се появил. Искал да я вземе със себе си. И го направил. Всичко това й дошло като гръм от ясно небе. В началото не искала да тръгне с него, но след като го поопознала, решила, че е свестен човечец и най-накрая се съгласила да отиде с него в друго, по-малко градче - Токородзава. Там заживяват щастливо. Детството й отминава бързо, става забележителна вещица. В момента кандидатства за работата като преподавател по "Отвари" във вещерското училище. Ако не я приемат, ще й се наложи отново да се върне при баща си.

Способност: Видения.